Поглеждам назад и все по-често си задавам въпроса. Първоначалната идея когато тръгнах да създавам този блог, беше в него да пиша, да публикувам различни неща за политиката. За политиката по принцип, защото знам, че принципът е изключително важен. Вярно, все още го правя, както си го бях намислил. Пиша за политиката, събирам отзиви, търся чуждото мнение и така нататък. Старая се да гледам на политиката концептуално и в нейната цялост. Това е по-добрият подход, но за съжаление е и по-скучен, по-безинтересен, по-сух.
По начало изисква поглед в дълбочина, както и поглед към миналото за да бъдат направени важните изводи и да не се повтарят старите грешки. Поглед към миналото, но непредубедено, поне доколкото е възможно. Старая се и се получава, но срещам сериозен проблем - малко хора могат същото, а повечето изобщо не разбират за какво става дума. Няма разбиране за смисъла, същността и значението на политиката върху живота на всеки отделен човек. Както и да е, това го правя повече от година публично и ще продължавам да го правя - гледам назад и се уча от миналото. Поглеждам за малко назад и гледам общата картина, което е полезно за цялостната политическа визия в бъдеще време. Това е хубавото от нещата, които върша като блогър.
Лошото, в което се хващам напоследък е, че се случва да се пускам по течението на лайняната река и се занимавам с нещата, с които ни занимават от телевизора, радиото и жълтите електронни парцали. Именно по тоя въпрос имам сериозно колебание, че може би бъркам. Може и да не бъркам, но усещането, че се занимавам с глупости си остава.
Да видим за какво става дума. Това акцизи, полицейщина, "шамарите" в ДАНС, партийните недомислисци и идотизми, разните видове избори и какво ли още не - все неща намерили известно място в Наръчник по ДЕМОКРАЦИЯ. Най-тъпото е, че подобни "материалчета" заемат 3/4 от цялото съдържание на блога. Плява, както се казва. Плява, но питателна за бързата повърхностна мисъл плява. Още по-тъпото е, че всяко от изброените неща е прако следстве от недоклатената българска политика, но усещам, че и голяма част от хората, които се явяват в блога, гледат на нещата на парче - гледат ДАНС, гледат акциза, но не виждат откъде идва проблема. Ей, казвам ви - тия неща са следствие от вашия политически избор във вчерашния ден.
Къде остава дълбочината. Какво се случва с добре обмислените и макар накратко изложени концептуални решения и послания. Къде отиват.
Въпросите са риторични.
От една страна е гъделичкащо за самочувствието, когато се случи да видя как някой "журналист" е прекопирал даден текст в опит да се "представи". Определено влияе добре на егото и когато видя, че някой, който не знае на коя луна се намира, в един момент започва да повтаря дословно нещата, които съм написал. Като в тези два случая - тук и тук. Казват, че фалшифицирането и копирането били свидетелство за признание.
Егото и самочувствието са едно на ръка, но къде са резултатите. Безспорен факт е, че определени индивиди ползват готов материал, който не разбират, нямат и никакво намерение, нито пък искат да разберат, а дори и да искат не биха могли да го направят. Безспорно е и това, че същите тези плагиатсват преднамерено с едничката цел да измъкнат някаква полза, предимно краткотрайна полза, полза базирана единствено на нагъл популизъм. Някой решава, че с нещо "намерено" в Интернет, би могъл да натрупа дивидент. Единия вероятно се е изръсил на някой преписвач, а другия сам си "събира", като мъжка пчеличка. Резултатът е хубав черен смокинг, тропосан с бели конци.
Има политически принципи, концепции, доктрини и мироглед, които на определени типове им подхождат, като на свинче звънче. Така е. Изглеждат нелепо - не им подхожда на прическите, костюмите и произношението, когато започнат да говорят за принципите на политиката, представителството и безрезервната подкреапа. Нелепа е ситуацията, в която подобни образи реално определят рамката (законова, икономическа, политическа) на нашето битие или се опитват неистово да се докопат до възможността да го правят.
Абсурдни са, безсрамни са, безочливи са, готованци са и не носят никакво собствено съдържание. За капак и да се впишат в чуждото не умеят.
И така стигаме до основния въпрос - има ли смисъл да се пише за политика, след като някой вижда и се опитва да ползва прочетеното за елементарен полулизъм или е по-добре да се практикува директно? Кое изглежда по-приемливото решение?
Публикации
